Oct 18, 2009, 11:34 PM

Все още помня нейната стая

  Poetry » Love
871 0 4

Все още помня нейната стая

със розово-лилавите стени

отдавна пробвам се да я забравя

но не спира парфюмът ù да ме следи

Очи закривах с длани безнадеждно

и надявах се отчаяно да спре
ароматът пак промъкваше се нежно

и като шкурка душата ми дере

 

Изковах си броня от стомана

и прикрих се зад студената ù сплав
изчезна въгленът от мойта рана
но остави белег розово-лилав

 

Светът ми промени се стана някак сив и пуст
сякаш липсва ми парфюмът и горчивият му вкус

Затова понякога оставям ризницата настрани
поемам дъх... и се пренасям между онези шест стени

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Акил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...