Все още помня нейната стая
със розово-лилавите стени
отдавна пробвам се да я забравя
но не спира парфюмът ù да ме следи
Очи закривах с длани безнадеждно
и надявах се отчаяно да спре
ароматът пак промъкваше се нежно
и като шкурка душата ми дере
Изковах си броня от стомана
и прикрих се зад студената ù сплав
изчезна въгленът от мойта рана
но остави белег розово-лилав ...