Oct 18, 2009, 11:34 PM

Все още помня нейната стая

  Poetry » Love
874 0 4

Все още помня нейната стая

със розово-лилавите стени

отдавна пробвам се да я забравя

но не спира парфюмът ù да ме следи

Очи закривах с длани безнадеждно

и надявах се отчаяно да спре
ароматът пак промъкваше се нежно

и като шкурка душата ми дере

 

Изковах си броня от стомана

и прикрих се зад студената ù сплав
изчезна въгленът от мойта рана
но остави белег розово-лилав

 

Светът ми промени се стана някак сив и пуст
сякаш липсва ми парфюмът и горчивият му вкус

Затова понякога оставям ризницата настрани
поемам дъх... и се пренасям между онези шест стени

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Акил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...