Все още те обичам, И не го отричам.
Раздялата не е сбогуване, Не е...
Но вече в тази обич не се вричам,
че тя река е, и изтекла, и изплакана е...
Остана и коритото блестящо
от спомените чисти. От сълзите ми.
Сърцето теб не чакащо е.
Душата помни стъпките ти...
Деляхме залъка със теб, но ето ни
така далечни, и проблемни.
Днес поговорихме за вчера, ала утре
отново пак ще бъдем с теб разделни.
И на трошички все ще роним
на спомените топлото сърце.
Но сладък залък с теб не ще намерим,
щом двамата не се нахраним със ръце.
В съня ти ще пристигам бяла,
и като пролет в теб ще се роя.
Че съм обичала не съм забравила.
Не си забравил, колко винаги съм твоя.
© Евгения Тодорова Все права защищены