5 окт. 2016 г., 07:41

Все още те обичам

1.4K 1 1

Все още те обичам, И не го отричам.
Раздялата не  е сбогуване, Не е...
Но вече в тази обич не се вричам, 
че тя река е, и изтекла, и изплакана е...

 

Остана и коритото блестящо
от спомените чисти. От сълзите ми.
Сърцето теб не чакащо е.
Душата помни стъпките ти...

 

Деляхме залъка със теб, но ето ни
така далечни, и проблемни.
Днес поговорихме за вчера, ала утре
отново пак ще бъдем с теб разделни.

 

И на трошички все  ще роним
на спомените топлото сърце.
Но сладък залък с теб не ще намерим,
щом двамата не се нахраним със ръце.

 

В съня ти ще пристигам бяла,
и като пролет в теб ще се роя.
Че съм обичала не съм забравила.
Не си забравил, колко винаги съм твоя.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...