Oct 5, 2016, 7:41 AM

Все още те обичам

  Poetry » Love
1.4K 1 1

Все още те обичам, И не го отричам.
Раздялата не  е сбогуване, Не е...
Но вече в тази обич не се вричам, 
че тя река е, и изтекла, и изплакана е...

 

Остана и коритото блестящо
от спомените чисти. От сълзите ми.
Сърцето теб не чакащо е.
Душата помни стъпките ти...

 

Деляхме залъка със теб, но ето ни
така далечни, и проблемни.
Днес поговорихме за вчера, ала утре
отново пак ще бъдем с теб разделни.

 

И на трошички все  ще роним
на спомените топлото сърце.
Но сладък залък с теб не ще намерим,
щом двамата не се нахраним със ръце.

 

В съня ти ще пристигам бяла,
и като пролет в теб ще се роя.
Че съм обичала не съм забравила.
Не си забравил, колко винаги съм твоя.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...