Oct 5, 2016, 7:41 AM

Все още те обичам

  Poetry » Love
1.4K 1 1

Все още те обичам, И не го отричам.
Раздялата не  е сбогуване, Не е...
Но вече в тази обич не се вричам, 
че тя река е, и изтекла, и изплакана е...

 

Остана и коритото блестящо
от спомените чисти. От сълзите ми.
Сърцето теб не чакащо е.
Душата помни стъпките ти...

 

Деляхме залъка със теб, но ето ни
така далечни, и проблемни.
Днес поговорихме за вчера, ала утре
отново пак ще бъдем с теб разделни.

 

И на трошички все  ще роним
на спомените топлото сърце.
Но сладък залък с теб не ще намерим,
щом двамата не се нахраним със ръце.

 

В съня ти ще пристигам бяла,
и като пролет в теб ще се роя.
Че съм обичала не съм забравила.
Не си забравил, колко винаги съм твоя.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...