Все пак мълча...

Поэзия » Любовная

833 0 3

Искам да ти кажа нещо...

като току-що създадено топло

от немирен звезден лъч върху кожата ти...

като допир от трептения на магнолии

в света, в който искам да се изгубя...

и между жадните облаци свети

сред неизвестен океан безумства...

И все пак мълча в дълбокото на очите ти...

© Павлина Петрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pavli (Павлина Петрова)

Благодаря на всички, които ми писаха пожелания да сменя болка с по-топло чувство. Така е - болката реди думичките...

Но вижте като се махне словосъчетанието "Все пак мълча" в края на стиха и се замени с друго как цялото внушение става нежно... влюбено... мечтателно и болката като че ли изчезва:

Искам да ти кажа нещо...
като току-що създадено топло
от немирен звезден лъч върху кожата ти...
като допир от трептения на магнолии
в света, в който искам да се изгубя...
и между жадните облаци свети
сред неизвестен океан безумства...
И се разтварям в дълбокото на очите ти...

© Павлина Петрова

2019-06-21T07:10:37+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Чувствено!

2018-12-12T12:52:27+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Красива , мълчалива споделеност...

2018-12-12T02:04:59+02:00