12.12.2018 г., 0:37

Все пак мълча...

830 0 3

 

 

Искам да ти кажа нещо...

като току-що създадено топло

от немирен звезден лъч върху кожата ти...

като допир от трептения на магнолии

в света, в който искам да се изгубя...

и между жадните облаци свети

сред неизвестен океан безумства...

И все пак мълча в дълбокото на очите ти...

 

                                     © Павлина Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, които ми писаха пожелания да сменя болка с по-топло чувство. Така е - болката реди думичките...

    Но вижте като се махне словосъчетанието "Все пак мълча" в края на стиха и се замени с друго как цялото внушение става нежно... влюбено... мечтателно и болката като че ли изчезва:

    Искам да ти кажа нещо...
    като току-що създадено топло
    от немирен звезден лъч върху кожата ти...
    като допир от трептения на магнолии
    в света, в който искам да се изгубя...
    и между жадните облаци свети
    сред неизвестен океан безумства...
    И се разтварям в дълбокото на очите ти...

    © Павлина Петрова
  • Чувствено!
  • Красива , мълчалива споделеност...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...