12.12.2018 г., 0:37 ч.

Все пак мълча... 

  Поезия » Любовна
593 0 3

 

 

Искам да ти кажа нещо...

като току-що създадено топло

от немирен звезден лъч върху кожата ти...

като допир от трептения на магнолии

в света, в който искам да се изгубя...

и между жадните облаци свети

сред неизвестен океан безумства...

И все пак мълча в дълбокото на очите ти...

 

                                     © Павлина Петрова

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички, които ми писаха пожелания да сменя болка с по-топло чувство. Така е - болката реди думичките...

    Но вижте като се махне словосъчетанието "Все пак мълча" в края на стиха и се замени с друго как цялото внушение става нежно... влюбено... мечтателно и болката като че ли изчезва:

    Искам да ти кажа нещо...
    като току-що създадено топло
    от немирен звезден лъч върху кожата ти...
    като допир от трептения на магнолии
    в света, в който искам да се изгубя...
    и между жадните облаци свети
    сред неизвестен океан безумства...
    И се разтварям в дълбокото на очите ти...

    © Павлина Петрова
  • Чувствено!
  • Красива , мълчалива споделеност...
Предложения
: ??:??