Все по-къси, тъжни дни
Все по-къси, тъжни дни
ми напомнят лято топло.
Бягат мойте старини
със копитата галопни.
Храст се мярва, локва кал
в пътя ми се разминават.
Не изпитвам капка жал
към растящата забрава:
за това, какво съм ял
и какво ме е боляло;
за какво съм си мечтал,
свит под топло одеяло.
Но онези детски дни
все по-ярки се явяват –
казват, че на старини
сам човек се вдетинява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
