2.06.2014 г., 7:36 ч.

Все по-къси, тъжни дни 

  Поезия » Философска
467 0 4

Все по-къси, тъжни дни

ми напомнят лято топло.

Бягат мойте старини

със копитата галопни.

 

Храст се мярва, локва кал

в пътя ми се разминават.

Не изпитвам капка жал

към растящата забрава:

 

за това, какво съм ял

и какво ме е боляло;

за какво съм си мечтал,

свит под топло одеяло.

 

Но онези детски дни

все по-ярки се явяват –

казват, че на старини

сам човек се вдетинява.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??