Все по-къси, тъжни дни
ми напомнят лято топло.
Бягат мойте старини
със копитата галопни.
Храст се мярва, локва кал
в пътя ми се разминават.
Не изпитвам капка жал
към растящата забрава:
за това, какво съм ял
и какво ме е боляло;
за какво съм си мечтал,
свит под топло одеяло.
Но онези детски дни
все по-ярки се явяват –
казват, че на старини
сам човек се вдетинява.
© Иван Христов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
