Jun 2, 2014, 7:36 AM

Все по-къси, тъжни дни 

  Poetry » Phylosophy
466 0 4

Все по-къси, тъжни дни

ми напомнят лято топло.

Бягат мойте старини

със копитата галопни.

 

Храст се мярва, локва кал

в пътя ми се разминават.

Не изпитвам капка жал

към растящата забрава:

 

за това, какво съм ял

и какво ме е боляло;

за какво съм си мечтал,

свит под топло одеяло.

 

Но онези детски дни

все по-ярки се явяват –

казват, че на старини

сам човек се вдетинява.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??