27 мар. 2014 г., 13:48

ВСеки е с по нещо уникален

706 0 8

 

 

Всички сме създадени от кал.
Всеки, който е човек, е кален.
По еднакъв начин сме създадени
всички. Ала въпреки това,
всеки е с по нещо уникален.

Всеки има устна кухина,
тя пък във коремна преминава.

Аз съм уникален пък с това,
че съм и със мозъчна такава.

И коремната ни кухина,
пълни се с каквото си погълнал.
Мозъчната ми пък кухина 
с най-различни бръмбари е пълна.

Чувствуват се, сякаш са си в тях.

Ако още някой им почука,
пускат го и него: “Идвай с нас!
Има още много място тука!”

Вярно, че в главата ми бръмчат.
Шумни са, понякога – нахални.
Но пък съм доволен от това,
че и аз съм с нещо уникален.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...