27.03.2014 г., 13:48

ВСеки е с по нещо уникален

705 0 8

 

 

Всички сме създадени от кал.
Всеки, който е човек, е кален.
По еднакъв начин сме създадени
всички. Ала въпреки това,
всеки е с по нещо уникален.

Всеки има устна кухина,
тя пък във коремна преминава.

Аз съм уникален пък с това,
че съм и със мозъчна такава.

И коремната ни кухина,
пълни се с каквото си погълнал.
Мозъчната ми пък кухина 
с най-различни бръмбари е пълна.

Чувствуват се, сякаш са си в тях.

Ако още някой им почука,
пускат го и него: “Идвай с нас!
Има още много място тука!”

Вярно, че в главата ми бръмчат.
Шумни са, понякога – нахални.
Но пък съм доволен от това,
че и аз съм с нещо уникален.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....