14 мая 2009 г., 15:09

Всеки има собствен път 

  Поэзия » Другая
806 0 5

 

Тъй, както кометата лети с години;
тъй, както християнин не яде къпини;
тъй, както турчин не яде свиня;
тъй, както любовта умря,

тъй и аз прозрях сега,
както ти прозря тогава
туй прозрение проклето
срещу нашата любов заклето:

всеки живот си има собствен път,
тъй, както сърцето има чужди кът.

Но "стига!" казвам си сега,
миналото доста ми понатежа
и спрях да страдам,
да линея,
да гладувам
и да пея
тъжни песни, меланхолични
за проклетите си драми лични.

Сетивата си отварям към Света
и виждам - бъдеще добро ме чака.
Започвам отново да чета...
ДА! Веч не съм онази грозна сврака!

 

© Константин Соколов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Без това "Веч" в последния ред е много готино изпълнение :>
  • Не, когато Господ създава гроздето, Дявола му завижда и създава къпините, които зреят преди гроздето.
  • Сега, ясно е, че Господ се явил на Моисей в горящ къпинов храст, но никъде не се казва дали Моисей преди тва е ял къпини, всъщност логично е, след като Моисей е седял пред къпинов храст да е правил именно това - човека си е хапвал къпини, докато изведнъж храста не се заплава... Може пък да ги ядат печени, виж явно заради тва са моите изпитания.
  • Ако това е някакъв бъзик..позаинтересовай се за християнското тълкуване на къпините..ако не е - извини ме
  • Чудя се защо постоянно съм подлаган на такива изпитания от Господ, а то щото съм ял къпини...
Предложения
: ??:??