Всеки има собствен път
Тъй, както кометата лети с години;
тъй, както християнин не яде къпини;
тъй, както турчин не яде свиня;
тъй, както любовта умря,
тъй и аз прозрях сега,
както ти прозря тогава
туй прозрение проклето
срещу нашата любов заклето:
всеки живот си има собствен път,
тъй, както сърцето има чужди кът.
Но "стига!" казвам си сега,
миналото доста ми понатежа
и спрях да страдам,
да линея,
да гладувам
и да пея
тъжни песни, меланхолични
за проклетите си драми лични.
Сетивата си отварям към Света
и виждам - бъдеще добро ме чака.
Започвам отново да чета...
ДА! Веч не съм онази грозна сврака!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Соколов Всички права запазени
