Всеки има собствен път
Тъй, както кометата лети с години;
тъй, както християнин не яде къпини;
тъй, както турчин не яде свиня;
тъй, както любовта умря,
тъй и аз прозрях сега,
както ти прозря тогава
туй прозрение проклето
срещу нашата любов заклето:
всеки живот си има собствен път,
тъй, както сърцето има чужди кът.
Но "стига!" казвам си сега,
миналото доста ми понатежа
и спрях да страдам,
да линея,
да гладувам
и да пея
тъжни песни, меланхолични
за проклетите си драми лични.
Сетивата си отварям към Света
и виждам - бъдеще добро ме чака.
Започвам отново да чета...
ДА! Веч не съм онази грозна сврака!
© Константин Соколов All rights reserved.
