Всеки има своята клада
Имам ли право да те желая?
Трънче! - пробожда ме мисълта,
че нежността, със която даряваш,
е отредена за друга жена...
Мен зовеш, нея вкъщи оставяш,
мойте усмивки крадат й съня...
и любовта, във която изгарям,
става нейна злочеста съдба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Петрова Все права защищены

Затова и стихотворението се опитва да подскаже, че тук нищо не се случва, а е само в сферата на желанието, което не го прави по-малко болезнено за някои от останалия свят...