2.08.2009 г., 22:58

Всеки има своята клада

902 0 6

Имам ли право да те желая?
Трънче! - пробожда ме мисълта,
че нежността, със която даряваш,
е отредена за друга жена...

Мен зовеш, нея вкъщи оставяш,
мойте усмивки крадат й съня...
и любовта, във която изгарям,
става нейна злочеста съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Моментната радост за един, носи сълзи за други...
  • Ужасно.. Тоест- прекрасно изказано.. Но "мойте усмивки крадат й съня..".. тъжно
  • Класически триъгълник, нали? Има ли място разумът и преценката в такива случаи? И когато си каже тежката дума, дали това ще промени посоката на чувството.
    Другото, което ме е карало да философствам, е , дали когато няма физическа реализация на чувството, то престава да е грях Затова и стихотворението се опитва да подскаже, че тук нищо не се случва, а е само в сферата на желанието, което не го прави по-малко болезнено за някои от останалия свят...
  • Това, което чувстваме е божа работа,
    а това, което правим,си е лично наша работа-въпрос на избор...Все пак трябва да преценяваме, какво оставяме след себе си след избора!Поздравявам те за доверието към пишещите "братя и сестри".Може би отзивите ще ти помогнат да откриеш правилния отговор на един толкова важен въпрос!
  • Кога си зададе въпроса, преди или след)))

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...