Всеки има своята клада
Имам ли право да те желая?
Трънче! - пробожда ме мисълта,
че нежността, със която даряваш,
е отредена за друга жена...
Мен зовеш, нея вкъщи оставяш,
мойте усмивки крадат й съня...
и любовта, във която изгарям,
става нейна злочеста съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Петрова Всички права запазени

Затова и стихотворението се опитва да подскаже, че тук нищо не се случва, а е само в сферата на желанието, което не го прави по-малко болезнено за някои от останалия свят...