2.08.2009 г., 22:58 ч.

Всеки има своята клада 

  Поезия » Любовна
636 0 6

Имам ли право да те желая?
Трънче! - пробожда ме мисълта,
че нежността, със която даряваш,
е отредена за друга жена...

Мен зовеш, нея вкъщи оставяш,
мойте усмивки крадат й съня...
и любовта, във която изгарям,
става нейна злочеста съдба.

© Христина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Моментната радост за един, носи сълзи за други...
  • Ужасно.. Тоест- прекрасно изказано.. Но "мойте усмивки крадат й съня..".. тъжно
  • Класически триъгълник, нали? Има ли място разумът и преценката в такива случаи? И когато си каже тежката дума, дали това ще промени посоката на чувството.
    Другото, което ме е карало да философствам, е , дали когато няма физическа реализация на чувството, то престава да е грях Затова и стихотворението се опитва да подскаже, че тук нищо не се случва, а е само в сферата на желанието, което не го прави по-малко болезнено за някои от останалия свят...
  • Това, което чувстваме е божа работа,
    а това, което правим,си е лично наша работа-въпрос на избор...Все пак трябва да преценяваме, какво оставяме след себе си след избора!Поздравявам те за доверието към пишещите "братя и сестри".Може би отзивите ще ти помогнат да откриеш правилния отговор на един толкова важен въпрос!
  • Кога си зададе въпроса, преди или след)))
  • Не искам да съм на мястото на "оставащата в къщи".
    Поздрав
Предложения
: ??:??