Aug 2, 2009, 10:58 PM

Всеки има своята клада

  Poetry » Love
905 0 6

Имам ли право да те желая?
Трънче! - пробожда ме мисълта,
че нежността, със която даряваш,
е отредена за друга жена...

Мен зовеш, нея вкъщи оставяш,
мойте усмивки крадат й съня...
и любовта, във която изгарям,
става нейна злочеста съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Моментната радост за един, носи сълзи за други...
  • Ужасно.. Тоест- прекрасно изказано.. Но "мойте усмивки крадат й съня..".. тъжно
  • Класически триъгълник, нали? Има ли място разумът и преценката в такива случаи? И когато си каже тежката дума, дали това ще промени посоката на чувството.
    Другото, което ме е карало да философствам, е , дали когато няма физическа реализация на чувството, то престава да е грях Затова и стихотворението се опитва да подскаже, че тук нищо не се случва, а е само в сферата на желанието, което не го прави по-малко болезнено за някои от останалия свят...
  • Това, което чувстваме е божа работа,
    а това, което правим,си е лично наша работа-въпрос на избор...Все пак трябва да преценяваме, какво оставяме след себе си след избора!Поздравявам те за доверието към пишещите "братя и сестри".Може би отзивите ще ти помогнат да откриеш правилния отговор на един толкова важен въпрос!
  • Кога си зададе въпроса, преди или след)))

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...