Коледна звезда за мечтатели
С всеки нов ден пренареждаш
на живота поредния пъзел,
черта слагаш на грешките прежни,
скъсани нерви връзваш на възел.
Уморен да се взираш в безкрая,
в у̀нес звезда след звезда да броиш,
забравил какво е било да мечтаеш,
какво е бленувам, желая...
Със сол стари рани превързваш,
горчилка в усмивката криеш,
уморен от тегоби, приведен на две
под греховния кръст, но забързваш -
житейският те път очаква
обречен докрай да извървиш
и с гордост глава да възправиш:
към звездата своя да полетиш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© П Антонова Все права защищены
