23 мар. 2017 г., 17:21

Вселена

721 0 0

Вселена

                 на Д. Дамянов

 

Иронията на съдба проклета
жестоко с теб си поигра
и исполински дух, поете,
заключи в немощна снага.

 

Ала добрият дядо Боже
те награди със дар голям –
когато болката е невъзможна,
от Музата да бъдеш обладан.

 

Сред самотата ти тревожна
на  философски часове –
когато всичко бе възможно –
създаде ти прекрасни стихове.

 

Там нарисува свят магичен
под поетичния покров –
вълнуващ, истински, различен,
и сътвори Вселената Любов.


Януари, 2016 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...