23.03.2017 г., 17:21

Вселена

716 0 0

Вселена

                 на Д. Дамянов

 

Иронията на съдба проклета
жестоко с теб си поигра
и исполински дух, поете,
заключи в немощна снага.

 

Ала добрият дядо Боже
те награди със дар голям –
когато болката е невъзможна,
от Музата да бъдеш обладан.

 

Сред самотата ти тревожна
на  философски часове –
когато всичко бе възможно –
създаде ти прекрасни стихове.

 

Там нарисува свят магичен
под поетичния покров –
вълнуващ, истински, различен,
и сътвори Вселената Любов.


Януари, 2016 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...