23.03.2017 г., 17:21

Вселена

710 0 0

Вселена

                 на Д. Дамянов

 

Иронията на съдба проклета
жестоко с теб си поигра
и исполински дух, поете,
заключи в немощна снага.

 

Ала добрият дядо Боже
те награди със дар голям –
когато болката е невъзможна,
от Музата да бъдеш обладан.

 

Сред самотата ти тревожна
на  философски часове –
когато всичко бе възможно –
създаде ти прекрасни стихове.

 

Там нарисува свят магичен
под поетичния покров –
вълнуващ, истински, различен,
и сътвори Вселената Любов.


Януари, 2016 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...