23.03.2017 г., 17:21

Вселена

715 0 0

Вселена

                 на Д. Дамянов

 

Иронията на съдба проклета
жестоко с теб си поигра
и исполински дух, поете,
заключи в немощна снага.

 

Ала добрият дядо Боже
те награди със дар голям –
когато болката е невъзможна,
от Музата да бъдеш обладан.

 

Сред самотата ти тревожна
на  философски часове –
когато всичко бе възможно –
създаде ти прекрасни стихове.

 

Там нарисува свят магичен
под поетичния покров –
вълнуващ, истински, различен,
и сътвори Вселената Любов.


Януари, 2016 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...