Вселената сънува нас
Мастилените ми пръсти се плъзгат
по мрамора на твоята плът,
емоции - стихове свързват.
Пулсира гласът
на фантазиите с лятно ухание,
и следвам топлия път
на твойто желание...
Езикът ми рисува абстрактно
по кожата, платно за шедьовър.
Художник съм и тъй е приятно
да слушам тихия говор
на своята Муза до мен,
във шепот на лавър.
Още миг и ще съм потопен
в лабиринта на Минотавър,
където нишката губя
във вакуума на изкушението...
Аз любя, аз любя, аз любя,
а някъде... изгубва се времето...
*****
Мастилото е вече разпиляно,
като порой на вдъхновението,
а ти до мен унасяш се засмяно
във сън, сънуван от Вселената!...
21.06.2019.
Георги Каменов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
