Вселенски пристан
Тези стъпки към Рая не водят -
към вселенското нищо отвеждат.
И ме гледат под смръщени вежди,
сякаш бос по вода ще проходя.
Единак, неограден със мрежи -
няма стадо от мойта порода.
Неподвластен на кич и на мода,
майсторя саморъчно копнежи.
Всички полети сам си измислих -
в пасажерския списък пропуснат,
и съм вятър, криле, и съм писта.
И наливам от празно във пусто,
и греба към вселенския пристан,
дето котва навярно ще пусна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
