Вселенски пристан
Тези стъпки към Рая не водят -
към вселенското нищо отвеждат.
И ме гледат под смръщени вежди,
сякаш бос по вода ще проходя.
Единак, неограден със мрежи -
няма стадо от мойта порода.
Неподвластен на кич и на мода,
майсторя саморъчно копнежи.
Всички полети сам си измислих -
в пасажерския списък пропуснат,
и съм вятър, криле, и съм писта.
И наливам от празно във пусто,
и греба към вселенския пристан,
дето котва навярно ще пусна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
