12 февр. 2013 г., 07:51  

Всеотдайност

649 0 2

 

 

           ВСЕОТДАЙНОСТ

 

 

Душата си отдавах цяла,

от никой назаем не взех,

тази обич красива и бяла

раздавам по навик до днес.

 

И копнея за всички, да могат,

като мен да даряват любов

не могат ли, нека да вземат,

богатство е моят живот.

 

Дори да изплача очите,

в молитва ще сключвам ръце,

в миро ще превръщам сълзите,

нали имам душа и сърце.

 

Като земята, големи и щедри,

като слънчеви, топли лъчи

светлина да разливат, и ведри

грейнат хиляди тъжни очи.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...