ВСЕОТДАЙНОСТ
Душата си отдавах цяла,
от никой назаем не взех,
тази обич красива и бяла
раздавам по навик до днес.
И копнея за всички, да могат,
като мен да даряват любов
не могат ли, нека да вземат,
богатство е моят живот.
Дори да изплача очите,
в молитва ще сключвам ръце,
в миро ще превръщам сълзите,
нали имам душа и сърце.
Като земята, големи и щедри,
като слънчеви, топли лъчи
светлина да разливат, и ведри
грейнат хиляди тъжни очи.
© Гинка Любенова Косева Все права защищены