Feb 12, 2013, 7:51 AM  

Всеотдайност

  Poetry » Other
651 0 2

 

 

           ВСЕОТДАЙНОСТ

 

 

Душата си отдавах цяла,

от никой назаем не взех,

тази обич красива и бяла

раздавам по навик до днес.

 

И копнея за всички, да могат,

като мен да даряват любов

не могат ли, нека да вземат,

богатство е моят живот.

 

Дори да изплача очите,

в молитва ще сключвам ръце,

в миро ще превръщам сълзите,

нали имам душа и сърце.

 

Като земята, големи и щедри,

като слънчеви, топли лъчи

светлина да разливат, и ведри

грейнат хиляди тъжни очи.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...