12.02.2013 г., 7:51  

Всеотдайност

647 0 2

 

 

           ВСЕОТДАЙНОСТ

 

 

Душата си отдавах цяла,

от никой назаем не взех,

тази обич красива и бяла

раздавам по навик до днес.

 

И копнея за всички, да могат,

като мен да даряват любов

не могат ли, нека да вземат,

богатство е моят живот.

 

Дори да изплача очите,

в молитва ще сключвам ръце,

в миро ще превръщам сълзите,

нали имам душа и сърце.

 

Като земята, големи и щедри,

като слънчеви, топли лъчи

светлина да разливат, и ведри

грейнат хиляди тъжни очи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....