През сезона „Любов“ не окапват листата,
той се стеле без шум над кънтящото лято,
в сенокоса се крие, със дъгата флиртува,
с дъх на свежи малини тишината целува.
И се спуска игриво по пързалките зиме,
с мисълта си рисува по снега твойто име,
после дълго се грее на искрите в очите
и пуловер плете си от мъха на звездите.
Напролет възкръсва с песента на листата
и с поройния дъжд, съживяващ земята.
По детински се гуши в избуялите чувства,
на слънчево „конче“ неуморно препуска. ...