Всесезонна Любов
През сезона „Любов“ не окапват листата,
той се стеле без шум над кънтящото лято,
в сенокоса се крие, със дъгата флиртува,
с дъх на свежи малини тишината целува.
И се спуска игриво по пързалките зиме,
с мисълта си рисува по снега твойто име,
после дълго се грее на искрите в очите
и пуловер плете си от мъха на звездите.
Напролет възкръсва с песента на листата
и с поройния дъжд, съживяващ земята.
По детински се гуши в избуялите чувства,
на слънчево „конче“ неуморно препуска.
Всички дни са му къси, а и нощите също,
все не стигат сърцето сърце да прегръща.
От сезона „Любов“ ако полъх си вземеш,
с лекокрилия вятър света ще превземеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
