30 окт. 2008 г., 09:00

Вси Светии 2

1.5K 1 4
Отново имам празник и този път реших -
казана ще почистя преди да пиша стих.
Изтърках го старателно, до златния обков,
с киселина изплакнах го и светна като нов.
Във ъгъла разчистих, пометох прахоляка
(намерих си там долу за магии алманаха),
стъклениците започнах също да подреждам,
но реших, че може лошо аз да се порежа -
половината са счупени, ще трябва да се сменят
(кога ли те са купени, не помня колко време).
Прическата накрая реших да си оправя -
магия за торнадо направих си след чая,
получи се красиво, по-гъсто от гнездо,
със кичури във сиво, тук-там стърчи перо.
Роклята погледнах, реших, че още става -
готова за довечера, ще долетя на бала.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Савкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да те съживя, не бих успял, да те върна във време наше, не искам и да желая, стиха ти каза тези ми слова-върни се ти... Ела!
  • Мерси за усмивката, Цвети!
  • Еее, страхотно си го изтъркала този казан. И прическата ти отива. Тичай на бал!
  • Е значи, съвсем си готова
    а аз запрях на... тоалета.
    Не дрехите, рокля е готова,
    а другото. Де ми е късмета?

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...