По себе си меря самотата ти,
бавно протягам ръка.
Нищо, никога не е свършвало -
вдишване, спомен, гора.
Тъгата ти - разтварям във вените си,
дълго те гледам в очи.
Началото в себе си връща ни,
И аз вече съм ти!
Всички думи са казани,
всички цветя са есенни,
всички тайни - опазени,
всички звуци са песенни...
Любовта празнувам истински,
с твоята болка във мен.
Посрещане, въглени, изгреви -
след всяка нощ... идва ден.
Всички думи са казани,
всички листа са есенни,
всички тайни - опазени,
всички звуци са песенни...
© Иво Златанов Все права защищены