24 окт. 2017 г., 12:11  

Всичко

3.3K 18 40

Всичко е написано –

черен стих и бял.

Всички думи смислени

някой е изпял.

 

Аз коя съм – блудница

в скута на светец.

Аз коя съм – лудата

с трънен, стар венец.

 

Аз коя съм – чистата

Майка с Божи Син,

и жена, и пристан съм –

вещ от нечий скрин.

 

Кротката, смирената,

дето ще прости

присмеха и бремето,

грях чужд, клевети.

 

Злата, напористата,

дето се бои...

Аз съм просто истинска,

без трошица грим.

 

И прехвърлям листове

от живота стих.

Всичко е написано –

всичко предстои.

 

24. 10.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За нищо.
  • Гюрхан, аз се радвам на всеки коментар и съм ти благодарна за твоя, още повече че е за произведение, което съм писала преди доста време. Няма за какво да ми се извиняваш. Изразил си мнението си за Сенилга и за произведението ми и толкова. Ако имаш някакви разногласия с нея, е редно да ги обсъдите двамата, аз не обичам да се връщам към стари спорове. Радвам се обаче, че се връщаме към стихотворението и че то продължава да предизвиква отзвук – това е важното за един поет. Благодаря!
  • Мария, явно пак попаднах между чука и наковалнята, но моят коментар беше изразяване на лично мнение, а не критика или присъда... Аз не съм съдия, а един прост поет, който чете между редовете и изговаря мислите си на глас, вместо да ги запази само за себе си. Извинявам се за което. Sorry
  • Сенилга е много добра поетеса и има какво да се научи от нея, както от всеки. Затова общуваме помежду си, а не живеем в кули от слонова кост. Благодаря за хубавите думи, Гюрхан!
  • Сенигла завършва коментарите си с цитати или нейни откровения, но те са досадни повторения на скрито послание: "Само аз знам това, учете се от мен". Тъжно е когато това го прави човек на изкуството. Не е редно да доказваш, че си по-бял от белия цвят. Излишно е... "Всичко е написано — всичко предстои." е страхотна поанта. Благодаря за поезията, Мария. Поздрави.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...