Всичко е написано –
черен стих и бял.
Всички думи смислени
някой е изпял.
Аз коя съм – блудница
в скута на светец.
Аз коя съм – лудата
с трънен, стар венец.
Аз коя съм – чистата
Майка с Божи Син,
и жена, и пристан съм –
вещ от нечий скрин.
Кротката, смирената,
дето ще прости
присмеха и бремето,
грях чужд, клевети.
Злата, напористата,
дето се бои...
Аз съм просто истинска,
без трошица грим.
И прехвърлям листове
от живота стих.
Всичко е написано –
всичко предстои.
24. 10.2017
© Мария Димитрова Всички права запазени