24.10.2017 г., 12:11  

Всичко

3.3K 18 40

Всичко е написано –

черен стих и бял.

Всички думи смислени

някой е изпял.

 

Аз коя съм – блудница

в скута на светец.

Аз коя съм – лудата

с трънен, стар венец.

 

Аз коя съм – чистата

Майка с Божи Син,

и жена, и пристан съм –

вещ от нечий скрин.

 

Кротката, смирената,

дето ще прости

присмеха и бремето,

грях чужд, клевети.

 

Злата, напористата,

дето се бои...

Аз съм просто истинска,

без трошица грим.

 

И прехвърлям листове

от живота стих.

Всичко е написано –

всичко предстои.

 

24. 10.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За нищо.
  • Гюрхан, аз се радвам на всеки коментар и съм ти благодарна за твоя, още повече че е за произведение, което съм писала преди доста време. Няма за какво да ми се извиняваш. Изразил си мнението си за Сенилга и за произведението ми и толкова. Ако имаш някакви разногласия с нея, е редно да ги обсъдите двамата, аз не обичам да се връщам към стари спорове. Радвам се обаче, че се връщаме към стихотворението и че то продължава да предизвиква отзвук – това е важното за един поет. Благодаря!
  • Мария, явно пак попаднах между чука и наковалнята, но моят коментар беше изразяване на лично мнение, а не критика или присъда... Аз не съм съдия, а един прост поет, който чете между редовете и изговаря мислите си на глас, вместо да ги запази само за себе си. Извинявам се за което. Sorry
  • Сенилга е много добра поетеса и има какво да се научи от нея, както от всеки. Затова общуваме помежду си, а не живеем в кули от слонова кост. Благодаря за хубавите думи, Гюрхан!
  • Сенигла завършва коментарите си с цитати или нейни откровения, но те са досадни повторения на скрито послание: "Само аз знам това, учете се от мен". Тъжно е когато това го прави човек на изкуството. Не е редно да доказваш, че си по-бял от белия цвят. Излишно е... "Всичко е написано — всичко предстои." е страхотна поанта. Благодаря за поезията, Мария. Поздрави.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...