Oct 24, 2017, 12:11 PM  

Всичко

  Poetry
3.3K 18 40

Всичко е написано –

черен стих и бял.

Всички думи смислени

някой е изпял.

 

Аз коя съм – блудница

в скута на светец.

Аз коя съм – лудата

с трънен, стар венец.

 

Аз коя съм – чистата

Майка с Божи Син,

и жена, и пристан съм –

вещ от нечий скрин.

 

Кротката, смирената,

дето ще прости

присмеха и бремето,

грях чужд, клевети.

 

Злата, напористата,

дето се бои...

Аз съм просто истинска,

без трошица грим.

 

И прехвърлям листове

от живота стих.

Всичко е написано –

всичко предстои.

 

24. 10.2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • За нищо.
  • Гюрхан, аз се радвам на всеки коментар и съм ти благодарна за твоя, още повече че е за произведение, което съм писала преди доста време. Няма за какво да ми се извиняваш. Изразил си мнението си за Сенилга и за произведението ми и толкова. Ако имаш някакви разногласия с нея, е редно да ги обсъдите двамата, аз не обичам да се връщам към стари спорове. Радвам се обаче, че се връщаме към стихотворението и че то продължава да предизвиква отзвук – това е важното за един поет. Благодаря!
  • Мария, явно пак попаднах между чука и наковалнята, но моят коментар беше изразяване на лично мнение, а не критика или присъда... Аз не съм съдия, а един прост поет, който чете между редовете и изговаря мислите си на глас, вместо да ги запази само за себе си. Извинявам се за което. Sorry
  • Сенилга е много добра поетеса и има какво да се научи от нея, както от всеки. Затова общуваме помежду си, а не живеем в кули от слонова кост. Благодаря за хубавите думи, Гюрхан!
  • Сенигла завършва коментарите си с цитати или нейни откровения, но те са досадни повторения на скрито послание: "Само аз знам това, учете се от мен". Тъжно е когато това го прави човек на изкуството. Не е редно да доказваш, че си по-бял от белия цвят. Излишно е... "Всичко е написано — всичко предстои." е страхотна поанта. Благодаря за поезията, Мария. Поздрави.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...