Всичко е хартия

Приятели се фукаха с колички,

онези, малките играчки-брички,

с дъвки, с вносни „Тублерони”

и със различни хубави балони.

Обичах аз пък книжки да чета.

Не се помъчих да се променя.

Различно беше мойто детство,

богатството ми друго е в наследство.

Пораснахме с приятелите детски,

сред тях днес има мутри и мутрески,

а ние с книжците – още си четем,

не ни и пука хич какво ядем.

За тях са важни ланците, парите,

пачките пръскат, сменят си жените,

а ние, дето свикнали сме да четем,

тъй ще я караме, докато си умрем.

Но хич не мисля живота да сменям.

Не се оплаквам, само с вас споделям.

Пари и книги – всичко е хартия,

но по-богат съм... поне от ония!