Всичко е хартия
Приятели се фукаха с колички,
онези, малките играчки-брички,
с дъвки, с вносни „Тублерони”
и със различни хубави балони.
Обичах аз пък книжки да чета.
Не се помъчих да се променя.
Различно беше мойто детство,
богатството ми друго е в наследство.
Пораснахме с приятелите детски,
сред тях днес има мутри и мутрески,
а ние с книжците – още си четем,
не ни и пука хич какво ядем.
За тях са важни ланците, парите,
пачките пръскат, сменят си жените,
а ние, дето свикнали сме да четем,
тъй ще я караме, докато си умрем.
Но хич не мисля живота да сменям.
Не се оплаквам, само с вас споделям.
Пари и книги – всичко е хартия,
но по-богат съм... поне от ония!
© Валентин Добрев Всички права запазени