Всичко има във една съдба
Ето я усмивката, разсича,
като белег моето лице.
Зная как до лудост се Обича,
знам и болката от счупено сърце.
Опознал съм я монетата, но знам,
още много тайни има тя.
И красиво, но и огън от напалм,
всичко има във една съдба.
И накрая... всичко свършва...
Гроб и кръст, един ковчег,
тяло станало на мърша,
спомени за някакъв човек.
А вървя, вървя по пътя.
Краят ясен е, но пътят, не.
На ориста си всеки носи кръста
плувайки в живота си, море.
*****
Аз съм пътник, всички сме такива.
Нещо като заблуден турист.
Сцена е животът, но загива
играещият себе си артист...
3.12.2020.
Георги Каменов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
