Anything you say may be used against you
Години те мисля, и твоите думи
ме блъскат - шамари по тъжно лице.
Уж имаха гроб, изкопан помежду ни,
а никоя не пожела да умре.
И връщат се, удрят ме хиляди пъти -
пиявици лакоми в сгърчена плът,
и сриват ме чак до темела разкъртен,
и все не оставят след себе си път.
А моите думи ловя по ъглите -
страхливи, объркани, с вид на деца,
за да ги изправя до крак по стените,
та после да стрелям от упор по тях.
Защото посмяха го - да ме предават,
когато ги пращах с лице срещу теб,
защото се стелеха - глупава плява,
под твоите стъпки, години наред.
Аз още не зная, защо не ми хрумна,
че всичко се връща - сякаш не бях
онази, която убиваше с думи,
онази, която изкупи те с тях.
Мълчиш ми. А своите думи остави
дамга да жигосват върху моя слух.
Да! Думата дупка не може да прави,
но само, когато, за нея, си глух.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Все права защищены
но само, когато, за нея, си глух.
Поразително ново откритие!
Защото (за дупките по пътя) се знае, че "Дума дупка щом не прави, тя не може и да пълни".
А след твоето стихотворение се замислям: възможно ли е дупките, които думите са издълбали в душите ни, пак с думи да се запълнят?