22.09.2014 г., 13:37

Всичко, което кажеш, може да бъде използвано срещу теб

1.2K 0 10

Anything you say may be used against you

 

 

Години те мисля, и твоите думи

ме блъскат - шамари по тъжно лице.

Уж имаха гроб, изкопан помежду ни,

а никоя не пожела да умре.

И връщат се, удрят ме хиляди пъти -

пиявици лакоми в сгърчена плът,

и сриват ме чак до темела разкъртен,

и все не оставят след себе си път.

 

А моите думи ловя по ъглите -

страхливи, объркани, с вид на деца,

за да ги изправя до крак по стените,

та после да стрелям от упор по тях.

Защото посмяха го - да ме предават,

когато ги пращах с лице срещу теб,

защото се стелеха - глупава плява,

под твоите стъпки, години наред.

 

Аз още не зная, защо не ми хрумна,

че всичко се връща - сякаш не бях

онази, която убиваше с думи,

онази, която изкупи те с тях.

Мълчиш ми. А своите думи остави

дамга да жигосват върху моя слух.

Да! Думата дупка не може да прави,

но само, когато, за нея, си глух.

 

Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да! Думата дупка не може да прави,
    но само, когато, за нея, си глух.

    Поразително ново откритие!
    Защото (за дупките по пътя) се знае, че "Дума дупка щом не прави, тя не може и да пълни".
    А след твоето стихотворение се замислям: възможно ли е дупките, които думите са издълбали в душите ни, пак с думи да се запълнят?
  • благодаря ви за милите коментари!
  • Кеф!
  • Здравей, Радост!
    Отдавна следя творчеството ти
    и мога да кажа, че всеки твой стих
    е много силен и въздействащ!
    Не съм коментирала досега твой стих,
    защото не се чувствам достатъчно компетентна
    за да давам мнения и оценки!
    Но всеки твой стих ми харесва и
    ме докосва по някакъв начин!
    Поздрави от мен!
  • Браво!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...