27 июн. 2017 г., 19:47

Всичко, което ме кара да се чувствам неудобно

844 2 2

Мъдрец със лъскави обувки,

пророк, свирещ на китара,

който не търси за душата награда,

а иска трагично да бъде чут.

Красотата на речта,

прекалено изтънчен изказ,

необходима близост,

безполезни спомени.

Кораби.

Чувството да си известен.

Някоя друга безсмислена песен.

Разговори за политика с хора,

които четат 24 часа.

Разговори на два гласа.

Пак онзи мъдрец, особено когато се намира в телевизор.

Говори бавно и тихо. Така ще да говорят хората,

които разбират.

Аз не съм там.

Съществувам паралелно в няколко свята.

И в нито един от тях не ще има отплата.

И в нито един от тях не съм с много хора.

Колко много вселени, колко много тишина…

И когато всички дружно нахлуят в моето време,

Ето тогава се чувствам най-неудобно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивана Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....