Jun 27, 2017, 7:47 PM

Всичко, което ме кара да се чувствам неудобно

  Poetry
841 2 2

Мъдрец със лъскави обувки,

пророк, свирещ на китара,

който не търси за душата награда,

а иска трагично да бъде чут.

Красотата на речта,

прекалено изтънчен изказ,

необходима близост,

безполезни спомени.

Кораби.

Чувството да си известен.

Някоя друга безсмислена песен.

Разговори за политика с хора,

които четат 24 часа.

Разговори на два гласа.

Пак онзи мъдрец, особено когато се намира в телевизор.

Говори бавно и тихо. Така ще да говорят хората,

които разбират.

Аз не съм там.

Съществувам паралелно в няколко свята.

И в нито един от тях не ще има отплата.

И в нито един от тях не съм с много хора.

Колко много вселени, колко много тишина…

И когато всички дружно нахлуят в моето време,

Ето тогава се чувствам най-неудобно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивана Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...