28 апр. 2007 г., 12:02

всичко свърши

1.4K 1 11
Всичко свърши - морето потъна,
изгоряха звездите в небето.
Любовта ни във айсберг се спъна
и до котва разби ми сърцето.

Все по-гладка и все по-повърхностна
се отцепваше бавно от огъня,
уж на слънце приличаше външно,
но затворено в стъклена форма.

В изподъвкани спомени скри се
и последният пролетен шепот,
прекосен от порой на притихване
пропълзя като страх през ръцете ми.

Дълго бях на ръба на желанието
да издумам най-страшните клетви
затова,  че от чистите блянове
ми остави кървящи парчета...

Всичко свърши - мечтите убихме
още спящи,  дори непрогледнали
и не дишам със твоето „обичам те",
от пустиня сега съм по - бедна.

Търпеливо изслушах ти ехото,
замълчало в подземно дихание,
разтреперана с рани във шепите.
тихо слагам в душата си камъни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дакота Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...