28 апр. 2007 г., 12:02

всичко свърши

1.4K 1 11
Всичко свърши - морето потъна,
изгоряха звездите в небето.
Любовта ни във айсберг се спъна
и до котва разби ми сърцето.

Все по-гладка и все по-повърхностна
се отцепваше бавно от огъня,
уж на слънце приличаше външно,
но затворено в стъклена форма.

В изподъвкани спомени скри се
и последният пролетен шепот,
прекосен от порой на притихване
пропълзя като страх през ръцете ми.

Дълго бях на ръба на желанието
да издумам най-страшните клетви
затова,  че от чистите блянове
ми остави кървящи парчета...

Всичко свърши - мечтите убихме
още спящи,  дори непрогледнали
и не дишам със твоето „обичам те",
от пустиня сега съм по - бедна.

Търпеливо изслушах ти ехото,
замълчало в подземно дихание,
разтреперана с рани във шепите.
тихо слагам в душата си камъни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дакота Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....