всичко свърши
Всичко свърши - морето потъна,
изгоряха звездите в небето.
Любовта ни във айсберг се спъна
и до котва разби ми сърцето.
Все по-гладка и все по-повърхностна
се отцепваше бавно от огъня,
уж на слънце приличаше външно,
но затворено в стъклена форма.
В изподъвкани спомени скри се
и последният пролетен шепот,
прекосен от порой на притихване
пропълзя като страх през ръцете ми.
Дълго бях на ръба на желанието
да издумам най-страшните клетви
затова, че от чистите блянове
ми остави кървящи парчета...
Всичко свърши - мечтите убихме
още спящи, дори непрогледнали
и не дишам със твоето „обичам те",
от пустиня сега съм по - бедна.
Търпеливо изслушах ти ехото,
замълчало в подземно дихание,
разтреперана с рани във шепите.
тихо слагам в душата си камъни.
изгоряха звездите в небето.
Любовта ни във айсберг се спъна
и до котва разби ми сърцето.
Все по-гладка и все по-повърхностна
се отцепваше бавно от огъня,
уж на слънце приличаше външно,
но затворено в стъклена форма.
В изподъвкани спомени скри се
и последният пролетен шепот,
прекосен от порой на притихване
пропълзя като страх през ръцете ми.
Дълго бях на ръба на желанието
да издумам най-страшните клетви
затова, че от чистите блянове
ми остави кървящи парчета...
Всичко свърши - мечтите убихме
още спящи, дори непрогледнали
и не дишам със твоето „обичам те",
от пустиня сега съм по - бедна.
Търпеливо изслушах ти ехото,
замълчало в подземно дихание,
разтреперана с рани във шепите.
тихо слагам в душата си камъни.
© Дакота All rights reserved.
*Благодаря ви!
