6 мар. 2008 г., 20:40

Всичко тъй безкрайно се повтаря 

  Поэзия
694 0 9
Как искам да умирам, да се раждам!
Да валя и капя със пороя!
Да забравя всяка мъка някогашна,
здрави да са моите устои!
Пък животът някак вечно ме забравя!
Ден и нощ не спира да ме мами!
И странно как тъй вечно ме поставя
сред мъка. Пък с надеждици ме храни!
А искам да обичам, да обичам!
Да мога да лекувам рани!
Ей, Животе, стига ме обрича
да събирам чувства аз навреме несъбрани! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Все права защищены

Предложения
: ??:??