Mar 6, 2008, 8:40 PM

Всичко тъй безкрайно се повтаря

Poetry

790 0 9

Как искам да умирам, да се раждам!
Да валя и капя със пороя!
Да забравя всяка мъка някогашна,
здрави да са моите устои!
Пък животът някак вечно ме забравя!
Ден и нощ не спира да ме мами!
И странно как тъй вечно ме поставя
сред мъка. Пък с надеждици ме храни!
А искам да обичам, да обичам!
Да мога да лекувам рани!
Ей, Животе, стига ме обрича
да събирам чувства аз навреме несъбрани!
... В теб надниквам. Виждам си мечтата!
Но някой пак вратата ми затваря!
И назряват в мен сълзите. И тъгата.
И всичко тъй безкрайно се повтаря...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mili4ka_ (Милица Игнатова)

Кръговрат на нежност и сили са твоите стихове...
Голямо удоволствие е да ги чета.

2008-05-21T19:15:03+03:00
Индиана (Криси)

Нямам вече думи за перото ти, Валери...Браво!!!

2008-03-09T20:34:53+02:00
posh` (Таня Атанасова)

"Ей, Животе, стига ме обрича
да събирам чувства аз навреме несъбрани!" Браво!Харесва ми!

2008-03-07T14:44:22+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Хубав стих!

2008-03-07T12:14:27+02:00
ustremena_ptica (Диа-непокорна)

Съгласна съм с nikol(Магьосница)!6 от мен браво!!!

2008-03-07T10:28:15+02:00