Вслушвам се в този копнеж
Автори: Lycki & Mojsei
Четейки “Копривщица”
на Донерджак
Блъска се челото морно
над една неживяна съдба
и достига до словото спорно
за поета с велика душа.
Той самият твърди, че умира,
но говори за своята жажда-
пристан тя търси, но не намира,
за да започне да се преражда.
Вслушвам се в този копнеж-
тръгвам натам – в Съдбата,
за да открия прекършен летеж
в майчина ласка, в тъмата.
А в душата ми вихри се вик-
майката чувствам чрез вопъл,
за да достигна до тъжния лик
в деня огнеструен и топъл.
Над живота – така неживян,
но успял красота да изпее,
казвам в пристъп на свян:
няма такъв поет да изтлее.
© Валери Рибаров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Аз също искам да благодаря на Злати!
Този текст, разкриващ духа на Дебеляновата майка има особен прочит за мен.
Валери,благодаря ти,че се отзова,улавяйки емоцията ми,както и на теб
Донърджак за текста ти "Копривщица",който стана повод за написването на "Вслушвам се в този копнеж" -
Здравей, Златке!
Появата ти ми донесе свеж полъх и ми припомни, че съм в сайт за лично творчество "Откровения".
Благодаря ти! -
Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни...
Страхотни сте... И тримата. Поздрав за вас
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Докато се приготвиш да ни кажеш, каквото си намислила, извикай Донерджак да си получи посвещението, че изпада в неудобно положение....Ах, колко обича Дебелянов?!
Благодаря...
Поздрав!