24 jul 2006, 23:36

Вслушвам се в този копнеж

  Poesía
795 0 4


 

Автори: Lycki & Mojsei

 

Четейки “Копривщица”

на Донерджак

 

Блъска се челото морно

над една неживяна съдба

и достига до словото спорно

за поета с велика душа.

 

Той самият твърди, че умира,

но говори за своята жажда-

пристан тя търси, но не намира,

за да започне да се преражда.

 

Вслушвам се в този копнеж-

тръгвам натам – в Съдбата,

за да открия прекършен летеж

в майчина ласка, в тъмата.

 

А в душата ми вихри се вик-

майката чувствам чрез вопъл,

за да достигна до тъжния лик

в деня огнеструен и топъл.

 

Над живота – така неживян,

но успял красота да изпее,

казвам в пристъп на свян:

няма такъв поет да изтлее.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей Даниела,
    Докато се приготвиш да ни кажеш, каквото си намислила, извикай Донерджак да си получи посвещението, че изпада в неудобно положение....Ах, колко обича Дебелянов?!
    Благодаря...
    Поздрав!
  • Аз също искам да благодаря на Злати!
    Този текст, разкриващ духа на Дебеляновата майка има особен прочит за мен.
    Валери,благодаря ти,че се отзова,улавяйки емоцията ми,както и на теб
    Донърджак за текста ти "Копривщица",който стана повод за написването на "Вслушвам се в този копнеж"
  • Здравей, Златке!
    Появата ти ми донесе свеж полъх и ми припомни, че съм в сайт за лично творчество "Откровения".
    Благодаря ти!
  • Помниш ли, помниш ли тихия двор,
    тихия дом в белоцветните вишни? -
    Ах, не проблясвайте в моя затвор,
    жалби далечни и спомени лишни...

    Страхотни сте... И тримата. Поздрав за вас

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...