Вслушвам се в този копнеж
Автори: Lycki & Mojsei
Четейки “Копривщица”
на Донерджак
Блъска се челото морно
над една неживяна съдба
и достига до словото спорно
за поета с велика душа.
Той самият твърди, че умира,
но говори за своята жажда-
пристан тя търси, но не намира,
за да започне да се преражда.
Вслушвам се в този копнеж-
тръгвам натам – в Съдбата,
за да открия прекършен летеж
в майчина ласка, в тъмата.
А в душата ми вихри се вик-
майката чувствам чрез вопъл,
за да достигна до тъжния лик
в деня огнеструен и топъл.
Над живота – така неживян,
но успял красота да изпее,
казвам в пристъп на свян:
няма такъв поет да изтлее.
© Валери Рибаров All rights reserved.
