24.07.2006 г., 23:36

Вслушвам се в този копнеж

790 0 4


 

Автори: Lycki & Mojsei

 

Четейки “Копривщица”

на Донерджак

 

Блъска се челото морно

над една неживяна съдба

и достига до словото спорно

за поета с велика душа.

 

Той самият твърди, че умира,

но говори за своята жажда-

пристан тя търси, но не намира,

за да започне да се преражда.

 

Вслушвам се в този копнеж-

тръгвам натам – в Съдбата,

за да открия прекършен летеж

в майчина ласка, в тъмата.

 

А в душата ми вихри се вик-

майката чувствам чрез вопъл,

за да достигна до тъжния лик

в деня огнеструен и топъл.

 

Над живота – така неживян,

но успял красота да изпее,

казвам в пристъп на свян:

няма такъв поет да изтлее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей Даниела,
    Докато се приготвиш да ни кажеш, каквото си намислила, извикай Донерджак да си получи посвещението, че изпада в неудобно положение....Ах, колко обича Дебелянов?!
    Благодаря...
    Поздрав!
  • Аз също искам да благодаря на Злати!
    Този текст, разкриващ духа на Дебеляновата майка има особен прочит за мен.
    Валери,благодаря ти,че се отзова,улавяйки емоцията ми,както и на теб
    Донърджак за текста ти "Копривщица",който стана повод за написването на "Вслушвам се в този копнеж"
  • Здравей, Златке!
    Появата ти ми донесе свеж полъх и ми припомни, че съм в сайт за лично творчество "Откровения".
    Благодаря ти!
  • Помниш ли, помниш ли тихия двор,
    тихия дом в белоцветните вишни? -
    Ах, не проблясвайте в моя затвор,
    жалби далечни и спомени лишни...

    Страхотни сте... И тримата. Поздрав за вас

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...