without_a_definition (Мария Василева)
259 258
11 апр. 2008 г., 11:38

Всяка болка 

  Поэзия
555 0 9

Отдавна беше,

не помня точно,

занемарили са се датите,

но старият клошар,

избръснат

като никога,

си пиеше ракията

с невидимия свой приятел

и кимаше с глава

и тайничко

го съжаляваше,

че няма плът и кръв

и не може да изпита

всяка болка.

© Мария Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубав стих. Направо ме замисли!
  • Уникално момиче и поетеса...!!!
    с обич, Мария.
  • Проницателна до кости...
  • !!!
    Просто, Мария!
  • Мария, както винаги нестандартна до болка!
  • аз пък понякога не съжалявам невидимите си приятели с който пия а ... им завиждам... но хайде да погледнем философски и да се ... радваме на болките си
  • Абе, хора, т.е. нехора (обърках си обръщението, сори), ей.......!
  • О, Татко Зевсе/стандартно обръщение, генеалогията няма общо/,
    Дари на Мария дарбата да прорицава миналото и да пише история на бъдещето, и нека щерките ми я закрилят, защото дадено й е да е, и то повече от...
    Записано в Невидими писмена, том: Душа, раздел: чувствителност, страница: #@І=#-}*
    AVE
  • Мамка му, Василева... Тва в твоята глава е друга вселена, в която нещата съществуват под други форми. Не можеш да обясниш с човешки думи как изглеждат, нали? И затова ти се налага да изграждаш най-самоотричащите се образи. За да се обясняват един-друг. Нали, нали, нали??
    Разконспирирах те. Ти си извънземна. Имам трансгалактически гаргароблъстер и не се страхувам да го използвам!
    Ре-спект!
Предложения
: ??:??