9 мая 2008 г., 16:07

Всяка нощ!

823 0 1
Тъжен, в тази кръчма идвах всяка нощ,
за да забравя всичко, което ти ми причини!
Всяка нощ аз разказвам за онова, което ми даде,
и всяка нощ аз заспивах на онази маса, за да видя!

Ти дойде отново в съня ми като нечакан гост,
настани се тихо и сякаш приказката се повтори пак!
Ти подаде ми ръка, за да потанцуваме сред звездите!
Но аз не можех да стана, заради болката в сърцето ми!

Защо всяка нощ крадеш от моя сън?
Защо всяка нощ ме караш да танцувам с теб?
Защо сърцето ми постоянно е наранено от теб?
Защо те обичам и защо те мразя истински?

И всяка нощ ти подарявам безброй чудни неща,
които помним винаги през деня, без да се замисляме,
защо винаги се нараняваме един друг, защо?
И пак само в съня ми ти идваш и си отвиваш като съдник!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пацо Танчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...