Тъжен, в тази кръчма идвах всяка нощ,
за да забравя всичко, което ти ми причини!
Всяка нощ аз разказвам за онова, което ми даде,
и всяка нощ аз заспивах на онази маса, за да видя!

Ти дойде отново в съня ми като нечакан гост,
настани се тихо и сякаш приказката се повтори пак!
Ти подаде ми ръка, за да потанцуваме сред звездите!
Но аз не можех да стана, заради болката в сърцето ми!

Защо всяка нощ крадеш от моя сън?
Защо всяка нощ ме караш да танцувам с теб?
Защо сърцето ми постоянно е наранено от теб?
Защо те обичам и защо те мразя истински?

И всяка нощ ти подарявам безброй чудни неща,
които помним винаги през деня, без да се замисляме,
защо винаги се нараняваме един друг, защо?
И пак само в съня ми ти идваш и си отвиваш като съдник!